Животът ми е пъстър
килим. В неговите шарки са вложени многоцветна радост, нишки бяла вяра, кълбо
от черна тъга и мъка, светъл слънчев лъч. На стана на дните ми всеки ден
прибавям багрите на своите най-скъпоценни мечти, надежди за бъдещето и
душевни трепети. И трябва да има от
всичко, за да е истински и пълен със смисъл живота ми, а килимът да свети с автентични
цветове. Животът ми е пъстър килим...
Тези размисли споделяха
пътя ми по следите на традиционното котленско килимарство в рамките на
Фестивала „Живият огън на традициите“ в град Котел.
Когато попаднах в парка
на град Котел, грейнал с цветовете на чергите, се сетих за думите на Ванга. Тя е
казвала, че в килимите е втъкан космически магнетизъм и смисъл – имат сакрално
значение, ритуал, даващ символично значение на ново начало, на нов живот,
запазвайки автентичността на родното.
Котленските килими са
символ на стремежа на българката към вечна и непреходна красота. Те са рожба на
трудолюбието и сръчността й, на любовта й към хармонията. В килимите, които е
тъчала котленката, тя е вграждала своя вътрешен свят, мечти и преживявания. Така,
че като ги постеле да е уютен дома й, да защитават семейството й от зли сили,
да има любов и берекет.
В Котел черги и килими
се тъчали още от основаването на селището поради добре развитото овцевъдство в
района и наличието на вълна и
познания за багрилата. Предполага се, че котленските богаташи, които търгували
с Европа и Мала Азия, пренесли техниките
на занаята и килимарския стан. Според друга теория по данни на историка и
етнограф Йордан Захариев килимарството е пренесено от Чипровци след
опожаряването му през 1688 г. Едно обаче
е сигурно – котленският килим е уникален и няма еквивалент в света. Никъде не
се тъче така, както тук. Най-старият килим в Котел, който се пази в
Галатанското училище, е на 250 години, а голяма част от експонатите, участващи в
изложбата „Старокотленски килими и тъкани“ са на възраст между 100 и 200
години.
Магията, която струи от
котленските килими се крие в моделите и багрите, в символиката на орнаментите.
Наричат още килима „тъкано слово“, заради посланията, които са закодирани в
него. Мотивите на тъканите са стилизирани геометрични, растителни, човешки и
животински фигури. Тяхното подреждане и съчатанието на цветовете са кода за
разчитане на „тъканото слово“. Подборът и съчетанието на багрите, както и
интензивността на отделните цветове придават живот на килима. Върху коленския
килим преобладават червеният цвят, като символ на плодородие и здраве; зеленият
– спокойствие и хармония; синият – ведрина и щастие; жълтият – светлина и
топлина; лилавият – зрялост и мъдрост; белият – чистота и невинност.
Всеки килим си има име.
Наричането на килимите идва от мотивите, които са разположени в централното поле.
Най-старият модел килими се нарича „Фучилата“,
а името му идва от поставените в центъра ромбове, които приличат на детски
хвърчила. Друг много популярен модел е „Огърлиците“
– тук основният мотив отново са ромбовете, но в централното поле те са оградени
със зигзагообразни линии. При „Динените
кори“ – геометричните фигури напомнят резени диня. Моделът „Розите“ е копие от персийски образци и
по него цъфтят рози, има стилизирани геометрични фигури и пламъци.
Характерно за
котленската школа е, че всяка тъкачка сама създава моделите си. Първо ги
рисува, като подготвителната работа трае 2-3 месеца, а самото тъкане на средно
голям килим отнема около 6 месеца. Котленските
килими се делят на два вида – на килими, които се постилат на пода и такива,
които се слагат на стената и наподобяват гоблени. Интерсно е, че котленските
килими са двулицеви. Практичните котленски домакини постилали килима от едната
страна за делник, а от другата – за празник.
„Човек има нужда от красота, а красотата, това
е изкуство“ е казала Райна Кабаиванска. Килимарството вече е изкуство. Но не
само заради красотата и уникалността на творбите си, а и поради факта, че
най-добрите му български образци вече можем да видим предимно в музеите. А
майсторките – тъкачки са рядкост и все повече не достигат. И стремежът към
красота на съвременната българка вече рядко се излива от душата върху
предметите, които създава с ръцете си. Но нищо не е изгубено, защото животът ни
е пъстър килим.
